Лепилото е вещество, което може да прилепи два обекта заедно. Лепилото не съществува само по себе си. Той трябва да се прилага между два предмета, за да се придържа. Химическият състав в лепилото, във водна среда. Полимерът в лепилото (винил ацетат в бяло лепило е вид нефтен дериват) е кръгла частица с нормален радиус между 0,5 и 5 цикъла m. Свързването на обекта се постига чрез напрежението между полимера в лепилото. В случай на лепило водата е носител на среден полимер, който бавно се потапя в тъканта. Когато водата в лепилото изчезне, полимерът в лепилото разчита на напрежението между двата предмета. При употребата на лепило, прекалено много лепило ще направи полимера в лепилото претъпкано. Няма добро напрежение между полимерите. Полимерните тела се тълпят взаимно, което ги прави по-малко привлекателни един за друг. В същото време водата между полимера не е лесно да се изпари. Ето защо "колкото по-дебел е филмът, толкова по-лоша е адхезивната здравина на лепилото." Количеството на лепилото е твърде голямо и лепилото играе ролята на "запълване", а не на сцепление. Адхезията между обектите зависи не от залепващата сила на лепилото, а от "кохезионната сила" на лепилото. Ако не е водоразтворим, принципът е почти същият, просто заменете водата с друг разтворител.
лепило
Sep 04, 2018
Остави съобщение

